Българска телеграфна агенция Българска телеграфна агенция
Трудова борса в Стара Загора предоставя възможност за директен контакт между работодатели и безработни
Тя почти чуваше как вратата на килията ѝ се затръшва. Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата ѝ беше в чужди ръце.
Да живееш на безопасно място. В Париж е безопасно, германците не са ни бомбардирали повече от година.
„Сбогом, Шанхай“ е екзотичен роман. Може да сте изчели безчет книги за Холокоста и да сте изгледали безброй филми на тази тема, но този роман ще ви изненада. Защото ще ви изведе толкова далеч от познатите топоси на еврейското страдание като Германия, Полша, Балканите, Русия, колкото и самият Мойсей едва ли би си представил, докато е водел своя народ през пустинята.
Нямаше и един предмет в този магазин, който Полин да не бе чистила и полирала, нито витрина, която да не бе подреждала, аранжирайки антиките по примамлив начин. Спря се до масата от брястово дърво, на която беше сложила статуетки от слонова кост между ярки порцеланови вази.
От Шанхай до Париж – разказ за голямата война и забранената любов в историческия роман „Порцеланова луна“ на Джени Чанг
Луи му угаждаше така, както го бе правил дядо Дън, държеше се с него почти като с равен - той беше синът, който щеше да наследи "Ла разкази Шанхай Пагод". Само Тео да беше тук. Само да знаеше къде да му изпрати писмо. Обикновено ѝ пишеше всеки месец.
Лъскавите чорапи стегнато и съблазнително очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От изящните диамантени обеци, до върха на елегантните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шик.
"Столица на корупцията и на проституцията, на наркотиците и мафията, Шанхай е Чикаго на Изтока."
Семейството на момичето им изпращаше снимка всяка година и Луи я поставяше в сребърна рамка, като заменяше предишната.
Градът става пристан и спасение за десетки хиляди европейски евреи, изоставили своите домове и професии и принудени да се натъпчат в мръсните кутийки на полуразрушените от японски бомбардировки квартали на Шанхай. Но в така създадената амалгама от народности и етноси функционират на пръв поглед странни отношения между човеците.
- Изтъкнах, че момичето трябва да може да носи обувки и ботуши в европейски стил и да ходи по европейските улици. Все пак ще живее в Париж.
- Съмнявам се да са се отказали - гласът на Тео издаваше разочарованието му, - а през това време половината ми съученици постъпиха в армията. Трябва да направя нещо.